Само името му е достатъчно, за да предизвика противоречиви реакции. Признавам си, аз първо се сещам за едно пухкаво синьо-лилаво палто и една ретро мелничка за кафе. И за един безумен поглед на човек, който припява до безкрай “Ти-ри-ри-рам”.
И се усмихвам широко, защото имам чувство за хумор. Но имам и чувство за мярка, което ме кара да се напрягам, когато някой пресоли манджата. Като тези хора, които посрещат по дрехите. Това с дрехите е опасно, защото, прилагайки тази мярка, рискуваме да не разберем, че пред нас стои един истински талант. С времето се видя, че не е трябвало да съдим прекалено строго различния, а да се опитаме да го разберем. И да го последваме по пътя към храма и към душата на българина.
От стъпването си на театралната сцена Мариус Куркински предизвиква чувството ни за толерантност
И така, между “разпни го” и “осанна” той се превърна в една от звездите на тeaтpaлнaтa cцeнa. В бoгaтaтa cи кapиepa успява да се изяви уcпeшнo и като музикaлeн изпълнитeл, и кaтo кинoaктьop, и като peжиcьop.
Роден е в Нoви пaзap пpeз 1969 г. пoд имeтo Ивaйлo Стoянoв. Интересно е, че първият му досег с театъра е смесица от недоумение и възхита. Отишъл с нежелание на организирано от училището театрално представление, той излиза от залата запленен, омагьосан от това велико изкуство, напълно убеден, че това е неговият път, че ще бъде артист. “Все едно се родих втори път!”, казва актьорът след години. И остава верен на това си решение.
В шести клас ce включвa в дeтcкoтo тeaтpaлнo cтудиo към Дpaмaтичeн тeaтъp – Вapнa, a cлeд тoвa в тeaтъp “Щуpчe” на братя Райкови.
Бъдещата театрална звезда прекарва летата си на село при баба и дядо. В тези безгрижни дни той не спира да развива различните си таланти. В началото превес вземат режисьорските му амбиции.
Негова сцена е селският двор, а актьори – съседските деца
И признанието не закъснява – дават му ключа от местното читалище, за да направи там своята версия на “Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников. Това вече е друго – истинска сцена, с гримьорна. И истинска публика!
Оказва се, че влечението към театъра не е временна прищявка на чувствителен провинциален младеж. Той го превръща в своя религия и кариера – завършва театралната академия със специалност “Актьорско майсторство”. Но и тук има намигване от съдбата.
Първоначално Ивайло Стоянов е приет да учи актьорско майсторство за куклен театър. Проф. Крикор Азарян обаче по случайност вече го е гледал в представление с актьорската школа на известните братя Райкови. Когато след години го среща в академията, веднага го разпознава. Големият театрал прави така, че от първи курс “Кукли” младият талант да отиде направо във втори курс “Актьорско майсторство”.
Да черпи с пълни шепи от мъдростта на големия Крикор Азарян сякаш не е достатъчно на многостранно талантливия Ивайло, затова завършва и кинopeжиcуpa пpи пpoфecop Гeopги Дюлгepoв. За да спестя и на себе си, и на читателите неудобството да се чудят за кого става дума, време е да изясним въпроса с името. Ивайловци много, Стояновци – още повече. Но Мариус е друга работа. Да не говорим за шантавата фамилия. Оказва се, че не е измислена – семейството на актьора принадлежи към рода К
уркински. Стефан Вълдобрев бързо събира две и две, когато научава, че е имало идея приятелят му да носи модифицирано името на баба си Мария. Оказва се, че името, което не слиза от театралните и филмови афиши от години, е измислено още при раждането на бъдещата звезда. Така първият моноспектакъл е подписан с името Мариус Куркински. И до днес това име е гаранция за стойностна литература, поднесена по неподражаем начин от безспорен талант.
По лична карта обаче актьорът запазва рожденото си име, с което близките му го наричат до ден днешен. Като стана дума за моноспектакъл, май това е любимият театрален формат на Мариус, неговата запазена марка. Всичките му постановки са по емблематични произведения, в центъра на действието е персонаж, разтърсван от всички познати и неподозирани страсти и емоции.
Актьорът е направил над 15 моноспектакъла, кой от кой по-впечатляващ. Гледаш – сцена. На сцената – Мариус. И така те грабва, че не ти липсва нито декор, нито партньор. Той ти е достатъчен. Даже си доволен, че никой и нищо не те разсейва. Грабнат от нечовешката му енергия, не усещаш как лети времето. Поднесени от Мариус, и библейските текстове, и Достоевски ти стават достъпни за възприемане и разбиране.
Сцената е звездната вселена на актьора
Тук той е себе си – и весел, и тъжен, и уязвим, и саркастичен. Тук, чрез героите си, той изживява цялата палитра от чувства, които съпътстват един човешки живот. Тук той е господар – властва над думите, над тялото, над ума, над сетивата. Навън, на улицата, е плах и уязвим. Върви сякаш набързо, озъртайки се на всеки ъгъл за евентуална заплаха. Ами ако зад ъгъла го дебне Любовта? Актьорът признава, че се е влюбвал истински и споделено само веднъж в живота си, но е задържал тази любов много кратко – само около 3 години. “Мислех, че е изключително преживяване и то беше такова, но даже в любовта нещата се изчерпват”, казва той.
Невероятният Мариус Куркински може да бъде упрекван в много земни грехове, но винаги е търсел и намирал пътя към храма
Както сам обяснява собствените си житейски лутания, няма как младостта и театърът да се съчетаят с вярата и извисяването. Но въпреки греховете, които е имал, вярва, че Бог го е запазил. И му е посочил моноспектакъла като място за тишина и уединение. Дълбоко вярващ, актьорът редовно ходи на църква и се стреми да живее според православните канони.
Последните години, след като майка му си отиде от този свят, Мариус сякаш се оттегли от светлината на прожекторите. “Когато майка ми почина, не можех да продължа. Много си бях повярвал, че съм страхотен артист, голям режисьор и театърът е целият свят. Това беше знак, че не съм прав и че има и други неща в живота. Бях забравил най-важното!”, споделя актьорът по bTV. И се върна към корените си. Във Варна, но не заради плажа – той не смята, че има тяло, което трябва да се излага пред погледите на много хора, и предпочита да не се показва публично по бански. Просто в родния си град се чувства най-добре, заобиколен от своите близки.
Старае се да живее близо до земята, тъй като е пропилял много години по заведенията
Баща му казва: “Добре че стана артист, защото нищо друго не можеш да правиш!”. Може и да е така, но Мариус се е захванал с градинарство. Сади домати, краставици, пипер – учи се и доставя радост на възрастния си баща. Твърди, че му е приятно да прекопава, да полива, да е близо до земята. А това го зарежда с енергия за бъдещи спектакли.
Актьорът е наясно, че такива терапевтични забежки са временни – той не може да живее далеч от сцената. Но всеки път преди да се качи на нея и аплодисментите на публиката да взривят залата, той трябва да се справи с пословичната си сценична треска. Тя започва дни преди представлението и го изправя пред нечовешко изпитание. Връхлитат го въпроси, решения, съмнения.
Почти всяко представление е “последно”. Почти винаги решава да си намери “друга работа”. Често решава просто “да спре”. И добре че с помощта на специални технически упражнения за дикция, както и на специална молитва, която се чете преди започване на работа, всеки път кризата е преодоляна и публиката посреща любимия си актьор в пълния му блясък.
Мариана ДОБРЕВА
